“Преславска книжовна школа” е първият изследователски център в Шуменския университет. Неговата история започва през 1977 г., когато от двама ентусиасти медиевисти – Пейо Димитров и Мария Тихова, се ражда идеята за по-цялостно и комплексно проучване на наследството на Преславското книжовно средище от IХ-ХI век. От тази медиевистична проблематика са привлечени и Лила Мончева, Цветанка Янакиева, Димитър Дунков, Христо Трендафилов, Веселин Панайотов, Павел Георгиев и др. Първите сбирки, както всяко начало, са вълнуващи срещи разговори между приятели и колеги с общи интереси. На тях се обсъждат текстове, споделя се направеното, коментират се прочетени материали. Така с решение на Ректорския съвет на Шуменски университет през 1977 г. е създадена Проблемна група “Преславска книжовна школа” към Филологическия факултет на ШУ (тогава – Висш педагогически институт “Константин Преславски”). Работата й в началото е изцяло на доброволни начала, без финансово обезпечаване. През този период се налага членовете на групата да се справят с различни проблеми от материален характер: липсва техника за работа (пишещи машини, компютри и др.), липсват средства за издаването на сборниците от научните форуми, както и за закупуване на специализирани издания, необходими за изследователската работа. Екипът полага максимални усилия за снабдяване с необходимите технически средства.  Започва създаването на архив. Първоначално той съдържа картотека на изследвания в областта на палеославистиката и медиевистиката; археографски данни; сведения за епиграфски паметници от Първото българско царство по местонаходища, съдържание, точна или приблизителна датировка, палеографски и лингвистични особености. Формира се фонд от микрофилми, който съдържа издания на най-ранните славистични проучвания; ръкописни паметници, сърханявани в български и чужди хранилища. Създава се и лексикален архив върху лексика на Учителното евангелие на Константин Преславски и на част от словата на Петър Черноризец. Постепенно се оформя и специализирана библиотека. Тъй като материалите, които се използват, са предимно микрофилми и ксерокопия, се полагат много усилия за снабдяване с два докуматора за четене на микрофилми и с ценните за тогава пишещи машини с кирилски, латински и гръцки шрифт.  В резултат от многогодишен труд е събран фонд от необходими и ценни книги и фотокопия. От своите командировки и аспирантури в бившия Съветски съюз членовете на НЦ носят над 400 филма на ръкописи и на редки издания. Това са  предимно труднодостъпни издания на видни слависти от ХІХ и нач. на ХХ век. В кабинета е приспособена фотолаборатория, където се правят фотокопия на необходимите за работа текстове. През следващите години кабинетът вече разполага с два компютъра РС 286 ХТ и АТ и принтери “Star LC – 15”, които се ползват за предпечатна подготовка на старобългарски текстове и изследвания.

Сред най-интересните моменти от дейността на “Преславска книжовна школа” е вълнуващата среща с известния руски изследовател на славянската култура акад. Александър Панченко. Това се случва през 1979 г.Радостта му и възторгът му да участва в големия празник на славянската и българската култура и писменост – 24 май, е огромна, тъй като по това време в Русия този празник не се е чествал. Академик Панченко признава удивелението си пред своите приятели от Школата за това, че паметниците на българското културно-историческо наследство не са затворени в музеите – те са навсякъде по цялата българска земя и могат да се докоснат в естествената им среда.

Научно-изследователската работа през този начален период е съсредоточена върху литературно-историческите и езиковите проблеми на ІХ-ХІ век и се реализират под формата на самостоятелни проучвания: дисертации, доклади – четени на различни научни форуми, статии. С включването на научната група в научно-изследователската работа по НИС към ВПИ-Шумен се поставя началото на колективните научни разработки. Екипът участва със следните теми: Творчеството на Петър Черноризец, преславски книжовник от Х век – литературно-историческо, текстологично и езиково проучване на текстовете му (1977-1979 г.); Писмените паметници на Преславската книжовна школа – литературно-исторически, текстологични, епиграфски, езикови особености (1980-1985 г.); Литературното и езиковото наследство на книжовниците от Преславската книжовна школа и на дейците от Шуменското възраждане (1986-1990 г.). Като главни консултанти или членове на колектива в рамките на НИС участват и колеги медиевисти от други университети и БАН – проф. Ангелина Минчева, проф. Иван Добрев, ст. н. с. ІІ ст. Елена Коцева, доц. Пеньо Пенев, н.с. Димитринка Димитрова и др. Всички тези имена са свидетелство за популярността, която младият тогава колектив вече е придобил и си е спечелил място в гилдията с авторитетното име “Школата”.

Към научно-изследователската дейност на Школата са привлечени и студенти в сформираните два кръжока по стара българска литература и по история на българския език. Те работят по отделни теми, които прерастват в дипломни работи или в доклади, изнасяни пред кръжока или четени на научни сесии, конференции и олимпиади на местно и републиканско ниво. По време на задължителната тогава лятна практика студенти участват активно както в попълване на специализираната картотека, така и в археографски експедиции в Шуменския регион. Традицията на тези летни практики продължава и по-късно, когато задължителелният им характер за студентите отпада. Започва сформирането на групи от изявени студенти с интереси към старобългарското книжовно наследство. Така се поставя началото на студентските научно-изследователски експедиции, първата от които е през 1994 г. в библиотеката на Рилския манастир. Мистичната атмосфера на това свято място и изключителната харизматичност на библиотекарката на манастира – покойната вече Анна-Мария Черешарова, са притегателна сила за студентите и ръководителите години наред. Следват още няколко ползотворни експедиции в Рилската Света обител (1995, 1997, 1998, 2000, 2002, 2007)

Друго направление в работата със студентите е  свързано с експедици за изучаване на храмовата култура на Източна България. Тя се провежда през м. юли 2000 г. и под ръководството на доц. д-р Веселин Панайотов. През последните години, с участието на  студенти и докторанти, са проведени три експедиции в Троянския манастир (2006, 2008 г.) и в Поморийския манастир (2007). Те са реализирани предимно със събствени средства. Резултатите от всички експедиции са свързани с обогатяването на фонда на Школата с дигитални копия на ценни ръкописни и старопечтани издания и избран снимков материал на манастирската архитектура, иконопис и култура.

Освен ангажираността на студентите, в Центъра са зачислени на свободна докторантура и млади учени, които отдавна успешно са защитили и израстват в своето професионално поприще: Димитър Дунков, Цанко Цанев, Диляна Атанасова, Елена Статева, Грета Стоянова, Десислава Иванова.

Амбициите на младия екип за запознаване с чуждите постижения и опит, а и за споделяне на своите собствени, естествено довеждат до организирането на първите научни прояви. Някои от тях са проведени с помощта и подкрепата на БАН, СУ “Св. Климент Охридски”, а други – със съдействието на ОНС Шумен (Общински народен съвет – Шумен), на Факултетското и Ректорското ръководство на ВПИ-Шумен.

Първият престижен научен форум се организира през 1977 г. и е на тема: “Супрасълски сборник – старобългарски паметник от Х век”. Пристигат учени от цялата международна и българска медиевистична общност като Марио Капалдо, Дитрих Фрайданк, Хелмут Кайперт, Лешек Мошински, Емилия Блахова, Мария Думитреску, Капитолина Ходова, Раля Цейтлин, Йордан Заимов, Екатерина Дограмаджиева, Боряна Велчева, Александър Милев и много други.

През 1979 г. Школата провежда в Шумен международна конференция на тема: “Йоан Екзарх Български” и Първата международна комплексна конференция по българистика, съвместно с общата тогава Катедра по българска филология към Филологическия факултет. Международната конференция за Йоан Екзарх Български слага началото на утвърждаване в международното палеославистично пространство на НЦ “Преславска книжовна школа”. Голямата изненада на тази конференция бе пристигането на проф. Рудолф Айцетмюлер, заедно със своите ученици, вече утвърдение учени, като Екард Вайер, Хелмут Кайперт, Ернс Ханзак, Ханс Миклас, Доротеа Кьонинг. Тогава проф. Айцетмюлер дарява на Школата – седемте тома на изключително ценното издание на Шестоднева на Йоан Екзарх. Този жест поставя началото на продължаващите и до днес дарения от паметници, свързани със средновековното старобългарско и славянско книжовно наследство, издавани в престижното издателство – Monumenta Linguae Slavicae. Dialecti Veteris. Fontes et Dissertationes. Weiher, Freiburg i. Br., Германия. Основни дарители на Школата са и известната чешка изследователка на старославянския език – Емилия Блахова, един от възпитаниците на Центъра – Димитър Дунков и др.

Първият научен форум, който носи наименованието на Научния център, е проведен през 1981 г. Това е симпозиумът “Преславска книжовна школа”, от който започва традицията на периодичното организиране на научни прояви, посветени на културното наследство на Преславското книжовно средище, които до 2007 г. са общо пет (през 1989, 1997, 2004, 2007). С този първи симпозиум се поставя и началото на още една традиция – научната поредица “Преславска книжовна школа”. До настоящия момент тя е в 12 тома и в нейните страници са събрани едни от най-авторитетните изследвания в областта на славистиката и медиевистиката.

Както в национален план, така и за екипа на Школата, 1981 година е значима. Събитията са посветени на 1300-годишнината от създаването на България. Членовете от групата участват в разговор-дискусия за живота и делото на Константин-Кирил Философ в Окръжна библиотека “Васил Коларов” – Шумен; в Научна сесия в Преслав (17-19 април 1981 г.); в Юбилейна научна сесия по случай 10-годишнината от създаването на ВПИ-Шумен.

Годината на следващия международен симпозиум е 1985 и чества 1100 годишнината от смъртта на Св. Методий – “Славянският първоучител Методий – ученици и следовници в България”. Провежда се на 23-26 октомври в Шумен. Сред участниците са: проф. Велчо Велчев, проф. Имре Тот, проф. Донка Петканова, проф. Аксиния Джурова, проф. Иван Добрев, проф. Екатерина Дограмаджиева, проф. Емилия Блахова, проф. Йежи Русек, проф. Боряна Велчева, проф. Димитрие Богданович, проф. Румяна Златанова, проф. Татяна Рождественска.

Още едно добро начало е поставено с организирането на поредица от национални младежки медиевистични конференции. Първата е през 1987 г. Следват още три – през 1990, 1992, 1994, като последната е посветена на паметта на един от създателите на Школата – Пейо Димитров. На неговата памет е посветен и сборникът от тази конференция: «Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров».

Равносметката от дейността на проблемната група през първите 10 години показва, че е назряла необходимостта за прерастването й в “обособена научна секция със собствен научен план и с договорни теми по НИС”. За това ново структуриране на Школата е свидетелство докладът до Ректора (от 1 март 1988), изготвен от състава на групата и подписан от Мария Тихова. В доклада се предлага и дългосрочна програма за развитието на бъдещия научен център. В състава на проблемната група тогава влизат Пейо Димитров, Мария Тихова, Тотю Тотев, Иван Добрев, Надежда Драгова, Величка Йорданова, Тодорка Генчева, Снежана Пенчева, Христо Трендафилов, Веселин Панайотов. Като редовни аспиранти в Москва тогава завършват Христо Трендафилов, Веселин Панайотов и Димитър Дунков.

Следващата крачка от развитието на Школата като университетска научно-изследователска структура е заповедта на Комитета за наука и висше образование (№ 114.1027 от 6.12.1989 г.). По силата на тази заповед от 1989 г. съществуващата вече група прераства в самостоятелно научно звено – НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР “ПРЕСЛАВСКА КНИЖОВНА ШКОЛА” към Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.  СНИМКА!

От 1991 г. Научният център полага началото на традицията в организирането и на тематични конференции. Първата е на тема: “Библиотеката на цар Симеон”. Следва Националната конференция “Християнската традиция и царската институция в българската история” (организирана съвместно с ФБФИБ на ШУ) през 1992 г., в която участват авторитетни учени като чл. кор. Иван Добрев, проф. Георги Данчев, проф. Рашо Рашев, проф. Людмила Дончева-Петкова и др. Докладите и научните съобщения са включени в изданието “Бог и цар в българската история” (Пловдив, 1996 г.).

Централно събитие за работата на Школата през 1993 г. е участието в организацията около честването на 1100-годишнината от Великопреславския църковно-народен събор. Научният център, съвместно с АИМ при БАН – Шумен, е основен организатор на научната програма. В научния форум вземат участие около 100 учени от осем страни (България, Австрия, Белгия, Германия, Франция, Русия, Чехия, Холандия). Материалите от научната сесия са публикувани в двата тома на изданието «1100 години Велики Преслав» като вторият том е подготвен от Школата.

Нарасналата като обем работа в Научния център, както и натрупаните материали, които предполагат отпечатването им, налагат през 1993 г. щатната бройка в НЦ да се трансформира в научен сътрудник. Бившият специалист филолог Цанко Цанев, след успешно издържан конкурс, е назначен за научен сътрудник ІІІ ст. Освен семинарните занятия със студенти, той работи и върху създаването на старобългарски шрифтове за компютърна обработка на текстове, тъй като Научният център не разполага със средства за закупуване на готови програмни продукти. Наред с това той работи и върху научна проблематика, свързана с О писменехь и Черноризец Храбър. За осъществяването на научната програма на Центъра и за изпълнението на издателския план през тази година се назначава за специалист филолог последната дипломантка на покойния вече Пейо Димитров – Грета Стоянова, която към настоящия момент е научен сътрудник, доктор. През този период директор на Научния център е чл. кор. проф. Иван Добрев от СУ “Св. Климент Охридски”.

От 1994 г. започва активно работата по колективни научно-изследователски проекти. Един от първите е проект, подкрепен от Фондация “Отворено общество”, на тема: “Изследване и издаване на произведения, свързани с ръкописната традиция на Плисковско-Преславското книжовно средище”.

Важен етап от дейността на екипа на “Преславска книжовна школа” е 1996 г., когато е спечелен конкурс за разработване на научни проблеми. Между Министерството на образованието, науката и технологиите, Националния фонд „Научни изследвания“ и проф. Христо Трендафилов, в качеството му на ръководител на научния колектив тогава, е сключен договор (№ ОХН – 621/96 г. с вх. № НИП – 1116/23,02,96). Темата на проекта е върху един от най-важните и интересни за старобългаристиката текстове, а именно: “Цар Симеоновият исторически сборник: текст и изследвания”. Изпълнението на проекта, обаче,  става трудно. Възпрепятствано е и поради финансови неуредици от страна на Министерството и на Университета. Появяват се проблеми и при снабдяването с необходимите микрофилми, вследствие на което ръководителят на проекта с доклад (от 08.04.1999 ã.) заявява невъзможността проектът да бъде реализиран и на практика го прекратява.

Натрупаният опит от първите проекти дава възможност членовете на Школата да преосмислят своята работа и позиции и да търсят по-резултатни начини за финансиране на научните си изследвания. Като следствие от това е осъществен научно-изследователски проект, осигурен на конкурсни начала със средства от Държавния бюджет. Неговата тема е обширна и дава възможност за включване в екипа на повече изследователи с различни професионални профили: “Изследване и издаване на произведения, свързани с ръкописната традиция на Плисковско-Преславското книжовно средище”. Проектът се реализира на два етапа в продължение на три години (2001-2003 г.). Научен ръководител е проф. д.ф.н. Христо Трендафилов. Като краен резултат от този проект се ражда новата поредица на Научния център – Глѫбины кънижныѩ. Тя включва старобългарски текстове, които се публикуват за пръви път. Тази първа книга от поредицата веднага си спечелва популярност и до днес е изключително търсена от колегиума. До този момент са издадени общо четири книги, което показва, че животът на изданията, замислени като периодически (особено научно-академичните) продължава. Сред новите открития по страниците на Гл9бин1 кънижьн1# могат да се откроят, например: три непубликувани преписа на Херсонската легенда (Христо Трендафилов); Шестодневецът от съствава на Архивския хронограф (Мария Тихова); молитва към Богородица с акростих по гръцката азбука в ръкопис от Университетската библиотека в Братислава, два канона на славянския книжовник Боян, химнографски текстове на първата българска поетеса Зоя (Веселин Панайотов); един неиздаден преславки превод на Житието на мъченик Теотекън (Климентина Иванова); обратен речник на словоформите в текста на Супрасълския сборник (Мария Думитреску); речник-индекс на глаголните словоформи от Огласителните слова на св. Кирил Йерусалимски (Николай Николов); пергаментен псалтир от ХVІ век от Шуменския исторически музей (Цветанка Янакиева); текстът на Църковното сказание с разночетения по четирите пълни преписа и съответен гръцки текст (Грета Стоянова).

Така през следващите години Научният център участва редовно в университетските научно-изследователски проекти, с различни интересни и значими теми. Това през последните няколко години  е единствената възможност за финансиране на Школата.

През 1997 г. се навършват 20 години от създаването на Научен център “Преславска книжовна школа”. Отбелязването на събитието се ознаменува с международна медиевистична конференция, посветена на 1090 години от смъртта на княз Борис I (2 – 3 май, Шумен). Научният форум е открит с водосвет и приветствие от тогавашния ректор на Шуменския университет проф. дин Тотю Тотев. В научната програма са включени учени от национален и европейски мащаб – У. Федер (Холандия), М. Георгиевски (Македония), Д Бело (Албания), Н. Драгова (България), А. Милтенова (България) и др. Демонстрирани са нови модерни текстологични подходи и интепретации.

Друго събитие, отбелязващо 20-годишния юбилей, е незабравимата среща с покойния вече акад. Александър Панченко от лятото на 1997 година. Той е гост на Унивреситета и в продължение на един месец чете лекции на преподаватели и студенти. Изследователят на Йоан Екзарх, на културата и историята на славянския свят, заедно с колегите от Школата са свързани в едно истинско човешко и професионално приятелство. Той помага със съвети, рецензии и отзиви като учен, редактор и приятел. На неговата 60-годинина е посветен и втори том от поредицата «Преславска книжовна школа». Същата година е удостоен с титлата doctorhonoriscausa на Шуменския университет.

През 2001 година НЦ “Преславска книжовна школа” организира поредния си международен симпозиум на тема “Кирило-Методиевите ученици в България”. Поводът е свързан с едно от най-важните събития в историята на българската култура – навършват се 1115 години от пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България. Отбелязват се и 1085 години от успението на Свети Климент Охридски. Форумът се провежда на 26-27 октомври в Шумен и в него участват 39 авторитетни учени от България, Русия и Холандия.

Продължава и активната работа със студентите от хуманитарните специалности на Шуменския университет, която се изразява в организиране и провеждане на 2 студентски научни експедиции. Поставено е и началото на студентската програма “Медиевистичен свят” с ръководител доц. д-р Веселин Панайотов. Целта й е индивидуална подготовка на студенти по медиевистичната проблематика. Годината е особено плодотворна за разширяването на международните научни връзки. Осъществен е контакт с Хилендарската стая в Университет в Охайо, САЩ, съдържаща богата библиотека с микрофилми от ръкописи в Хилендарския манастир на Атон. Реализира се пълноценна обмяна на научна информация и на ксерокопия на ценни и трудно достъпни ръкописи. Важна част от международното сътрудничество на Центъра е и съвместният проект по издаването на Учителното евангелие на епископ Константин Преславски с участието на доц. д-р Мария Тихова и проф. Екард Вайер – тогава директор на Славистичния семинар към Фрайбургския университет в Германия и преподавател във Факултета по славянски филологии във Фрайбург, който се занимава с проучване и издаване на образци от старославянската писменост. Началото на проекта се свързва с 2002 г., когато проф. Е. Вайер е на официално посещение в Университета ни за присъждането на титлата doctorhonoriscausa. През същата година това почетно звание получава и още един славист и приятел на Школата – проф. Имре Тот (Унгария).

Моменти от церемониято по присъждане на проф. Екард Вайер титлата doctor honoris causa на Шуменския университет (21 май 2002 г.)

Моменти от церемониято по присъждане на проф. Имре Тот титлата doctor honoris causa на Шуменския университет (22 октомври 2002 г.)

През 2002 г. Научният център отбелязва важна годишнина от своето съществуване – 25 години научно-изследователска дейност. По този повод в Шумен се провежда международният симпозиум “Великопреславската култура IХ–Х век” (11-12 октомври). Форумът отново се превръща в една приятна и търсена среща между приятели и учени от национален и международен мащаб. Сред чуждестранните гости са Румяна Златанова (Хайделберг, Германия), Людмила Карпенко (Самара, Русия), Николаос Трунте (Бон, Германия), Франсис Томсън (Антверпен, Белгия), Аушра Каткуте (Вилнюс, Литва). Българската медиевистична гилдия е представена от авторитетни учени като Искра Христова-Шомова, Ростислав Станков, Анна-Мария Тотоманова, Павел Георгиев, Димитър Кенанов, Рашо Рашев. Резултатът от работата на симпозиума е поредното издание на “Преславска книжовна школа” (том 7).

25-годишната активна и престижна дейност на Научния център намира своето признание и сред шуменската общественост. С решение на Общинския съвет – гр. Шумен, Школата е удостоена с колективната “Награда на Шумен” (Решение № 765, по протокол № 46 от 25.04.2003 г.).

През същата 2003 г. доц. д-р Мария Тихова, която тогава е директор на Научния център “Преславска книжовна школа”, е поканена от Факултета по славянски филологии към Университета във Фрайбург, Германия по повод разработката на споменатия вече съвместен научен проект (от 2002 г.).

Третият международен симпозиум «Преславска книжовна школа» е главното събитие в живота на Школата през 2004 г. В него вземат участие учени слависти от Удмурския държавен университет (Ижевск, Русия), Института за руски език към Руската академия на науките (Москва), Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”, Сегедския университет “Йожеф Атила” (Сегед, Унгария), Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Кирило-Методиевския научен център, Института за български език при БАН, Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и др. Продължава работата по университетски, национални и международни научно-изследователски проекти, както и по индивидуални разработки на членовете от екипа.